ДЕСЕН БЛОК БЕЗ ГЕРБ Е КАТО ЛЯВА КОАЛИЦИЯ БЕЗ БСП


    Още с избирането си за лидер на ДСБ Радан Кънев доказа, че е марионетка на Иван Костов – сивият кардинал на дясната политическа сцена. Тази рокада напълно възпроизвежда ситуацията с Лютви Местан и Ахмед Доган, при която бе извършена фиктивна смяна на стария лидер, който обаче продължава да управлява фактически. Цялата риторика на Кънев се състои от почти буквално зазубрени реплики на Командира. Някои ще кажат, че приемствеността в политиката е хубаво нещо и принципно ще бъдат прави. Но сляпото доверие на Кънев в Иван Костов е нещо повече от приемственост – то е зависимост. Но точно заради тази си покорност той е избран от лидера за негов заместник. Да бъдеш зависим обаче от човек, който с боричканията и раздорите, които създаде в СДС и в дясната област, доведе най-голямата дясна партия до разцепване на множество отломки, е опасно. Следователно, за да разберем мотивите и поведението на Кънев, трябва да познаваме същността на човека, който дърпа конците му – Иван Костов.

През 2004 г. Костов напуска СДС, отцепва част от депутатите и симпатизантите и създава партията ДСБ, на която е неизменен лидер до 13 май 2013 г.. През 2009 г., изправен пред провала на проекта си, той успява да се прилепи за СДС и чрез създадената Синя коалиция влиза в 41-вото народно събрание. Горе-долу по това време се ражда вицът, че Костов ще се бори за тотално единство на синята идея, докато не остане само той.

А отношението на Костов към българите извън демагогските му шаблони е видно от речта му на XIII Национална конференция на СДС през 2002 г., в която ги нарича „народ в кавички”, обиден на избирателите заради „отказаната” подкрепа при тежката загуба на изборите през 2001 г. Като резултат от саботьорската дейност на Костов в СДС, от близо 2,5 милиона избиратели, които подкрепяха сините по време на президентските (1996) и парламентарните (1997) избори, днес, както се вижда, те се свеждат на малко повече от 200 000. Това е колосален провал и негов извършител е именно този човек. На този продължил повече от десет години упадък Костов гледа типично в негов стил единствено като чужда вина. Освен разбиването на СДС, най-големите грехове на Иван Костов по време на неговото управление са: неразкриване досиетата на служителите на ДС, което болшинството от народа и пряко неговите избиратели очакваха от него; липсата на каквито и да е стъпки и дори индикации за лустрация на агентите на Държавна сигурност и комунистическите функционери от периода преди 10 ноември 1989 г.; укрепването икономическата власт на червените капиталисти и мафиоти; безогледнатаприватизация и продажбата на хиляди, вкл. и стратегически предприятия на смешни цени и пълната липса на постприватизационен контрол; продажбата на тецовете Марица 1 и Марица 3 и договарянето на изключителнонеизгодни за народа условия за изкупуване на електроенергията им в продължение на десетилетия; отсъствието на каквито и да е опити за разкриване на крупните престъпления, извършени до този момент в политическата, икономическата и финансова области (финансовите пирамиди, банковите фалити, кредитните милионери и т.нат.), чрез които бяха ограбени огромна част от националните ресурси.

Поведението на Радан Кънев и ДСБ спрямо ГЕРБ трябва да се разглежда именно в светлината на личните отношения на Иван Костов към тази партия и преди всичко към нейния лидер. Фаталният момент настъпва, след като се разбира, че Костов напразно е ходил във Военната болница да носи цветя и бонбони на бъдещия премиер Бойко Борисов и когато се оказва, че Синята коалиция не държи златното ключе за участие в управлението на страната. Всъщност целта на Иван Костов е била да се присламчи към ГЕРБ, за да може да влезе в ролята, която играе ДПС в брака им по сметка с БСП, където социалистите са напълно зависими от партията на Доган, поради невъзможността си да съставят правителство без нея. Така БСП е в пълна зависимост от ДПС и лесно се поддава на техния рекет. Точно в такъв политически изнудвач е жадувал да се превърне и г-н Костов и затова несъгласието на лидера на ГЕРБ жестококо го е наранило. След отказа на Борисов и особено след като случая с визитата му в болницата се разчува, Костов се чувства лично оскърбен и развива тежка антипатия и неприкрита враждебност към лидера на ГЕРБ. Оттам произхожда и органическата ненавист на И. Костов към тази партия, т. е. истеричният му тон се основава не на принципи, както той иска да ни внуши, а на лично отношение.

Освен това Костов, с прословутото си тщеславие, изпада в силна депресия когато новосформираната партия ГЕРБ бързо печели симпатиите и гласовете на дясно мислещите граждани, които той грешно смята за свой актив по презумпция. Парламентарните избори през 2009 г. недвусмислено показват, че в дясното пространство се е появил нов субект от най-голяма величина, чието присъствие и тежест не могат да бъдат подминати лекомислено, освен от силно пристрастни и необективни хора. Костов разбира, че с удобното му популистко ораторствуване, което се основава само на празни думи и с което досега е печелил привърженици, вече е свършено. Заслепен от суетност и високомерие обаче, не осъзнава собствената си вина за катастрофалното положение, до което сам е довел не само откъснатият от СДС фрагмент (ДСБ), на който той се изживява като горд собственик, но и „синята идея” и десния проект като цяло. Търсейки вината винаги у другите, Ив. Костов отново намира удобен „виновник” за падението си – този път това е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, към чиято особа са фокусирани, в съзвучие с пропагандата на БСП и ДПС, злословията и отмъстителните му внушения, с които той подвежда подло своите фанатизирани адепти и немалка част от непросветената общественост.

Точно от тази гледна точка можем да разберем антиГЕРБ държанието и риторика на Радан Кънев, които той демонстрира верноподанически веднага след избирането му за лидер на ДСБ.Пред Дарик радио Кънев обясни защо ГЕРБ нямат място в новото бъдещо обединение:
„Но не и ГЕРБ. Не го казвам с враждебност. Хората, които представляваме, на които търсим доверието, много ясно са показали, че за тях ГЕРБ не е алтернатива (в същото време те са показали, че ДСБ също не е тяхна алтернатива – Виктор Кордон). ГЕРБ бяха силни на тези избори, те ги спечелиха. Те общуват добре с избирателите си. Мобилизират ги, само че стотици хиляди българи гласуваха или за партии, които рискуваха да не прескочат бариерата, или разочаровани от това, че ние сме малки и разединени останаха вкъщи. Ако харесваха ГЕРБ, вратата беше отворена. Щом не са минали през нея, как да мина аз през тази врата, това би било предателство“.

Новият председател на ДСБ казва още:
„Получихме оферта от г-н Бойко Борисов, за да участваме в единен десен блок, но ГЕРБ не е алтернатива в българската политика. Предложението на нашите приятели от „Синьо единство“ за подновяване на предизборната ни платформа е добре прието. Важно е да си сътрудничим с тях, но това не е достатъчно. Публично, открито и смело ще вървим към единодействие на десницата.

    „За мен всяка една реформаторска партия, която е демократична, проевропейска и не смята, че ГЕРБ е алтернативата в българската политика, има своето място”, обяснява г-н Кънев.

Виждаме, че основният акцент в изказванията на новия лидер на ДСБ (в отличен унисон с позицията на задкулисния манипулатор Иван Костов) е поставен върху враждата срещу ГЕРБ и изолирането на тази гигантска, в сравнение с неговата, партия. От тези словоизлияния остава натрапчивото впечатление, че в ДСБ смятат ГЕРБ за свой главен опонент, дори и враг, срещу когото са насочени основните им усилия и ресурси, при положение, че и двете партии са част от ЕНП (Европейската народна партия) и би следвало да споделят общи принципи. Оставаме с неприятното усещане, че ръководството на Демократи за силна България приема като основна своя мисия дискредитирането, изолацията и екстерминирането на ГЕРБ, като че ли опасните политически хищници БСП и ДПС (с целия човешки и материален ресур на ДС) не съществуват. Изключително лицемерно е да се заблуждават гражданите, отдавна жадуващи да видят единомислие и консолидация в дясната плоскост, със симулации за сътрудничество и кооперативност, докато в същото време открито се игнорира една огромна част от политическия сектор и от българското население, стоящо зад него. Това е открита обида за дясно ориентираните граждани, които, крайно разочаровани от безпринципното и неадекватно поведение на партийните функционери от СДС и ДСБ и безкрайните им интриги и машинации, припознаха в ГЕРБ силата, която може да прокарва и отстоява техните стремежи и права, без да очакват от нея чудеса и абсолютна безгрешност.

Несъмнено Радан Кънев е интелигентен човек, но тези негови „аргументи” са съвсем нелепи. Нелепи са, защото отчаяно се нуждае от оправдание за отказа си от коалиране с ГЕРБ, но такова в политически смисъл не съществува. И той използва несериозното извинение, че, видите ли, как би привлякъл хора, които не са гласували за ГЕРБ, ако е в коалиция с тях. Но същите тези хора, както и още милиони други не са гласували също така и за ДСБ, защото са се колебаели, като една от основните причини за колебливостта им е именно непримиримостта и антагонизма от страна на политическите лилипути в отношението им спрямо най-голямата дясна партия. Смешно е да искаш да привлечеш десните избиратели с неизпълними предложения за обединение при положение, че те достатъчно ясно са показали, че не те разпознават изобщо като политически субект и не ти гласуват доверие.

Изключително лицемерно е да се говори за „единодействие на десницата”, а да се отписва с лека ръка грамадна част от десните гласоподаватели, без да се вслушва в техните чувства и настроения. В действителност непрекъснатите призиви за игнориране и изолация на ГЕРБ са в противоречие с широко прокламираните лозунги за дясно обединение, които очевидно представляват лицемерна демагогия от най-долно качество. Това на практика е активно мероприятие заразединение на десните сили, след като най-голямата и влиятелна от тях бива пренебрегвана, подценявана, злепоставяна, отблъсквана и очерняна в странен синхрон с клеветническата кампания на пропагандния апарат на Държавна сигурност. Дори и пред опасността от червените кхмери на бившите репресивни органи, ДСБ, Радан Кънев и Иван Костов не търсят сближение с най-силния десен политически играч, а усилено работят за неосъществяване на единодействието на десницата, въпреки че се кълнат в обратното. Докато манифестират на думи ангажираността си за десния реформаторски проект, в действителност те работят усърдно за неговото нереализиране. Това е видно от условията и акцентите, поставяни от тях в ежедневните им появявания в общественото пространство, в които основна теза е, „че ГЕРБ не е алтернативата в българската политика“ и че съюз с тази партия е напълно изключен. Това, моля, въобще не означава обединение и единство, а чист разкол, партизанщина и възмутително сектантство.

Иван Костов в лицето на Радан Кънев иска да остави извън десния фронт не просто партията ГЕРБ, а всички тези 1 081 605 български граждани, които на последните избори са гласували за тази партия (срещу 103 638 души за коалицията „Демократи за Силна България и Български Демократически Форум”), хора, които са изцяло дясно мислещи. Тоест отхвърлените от десните избиратели неудачници претендират с фрапиращо безочие да представляват цялото дясно пространство, присвоявайки си правото да определят кой принадлежи към него и кой не. И това при положение, че представляват само една миниатюрна част от него.

В същото време, докато не зачитат и денонсират мнението и тежненията на мнозинството от десните гласоподаватели, Радан Кънев и ДСБ рекламират близките си отношения с Меглена Кунева и нейното Сдружение „България на гражданите“(Партия „Движение България на гражданите“), обявявайки гръмогласно, че с нея ще осъществяват дясното единство. Но те удобно забравят мнението за нейната персона на самия Иван Костов, който само преди година (през май 2012 г.) категоричнозаяви, че „Кунева е последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо” и още, че Кунева не може да бъде десен субект. Той, естествено, има предвид, че Кунева е омъжена за финансиста Андрей Пръмов, син на секретаря (1962-1978) на ЦК на БКП Иван Пръмов, от когото има син Александър Пръмов. Никак не е сложно да се досети човек, че М. Кунева е поредният саботьор в дясната зона, чиято диверсионна мисия е да създава смут и разцепление в този политически участък и да отнема гласове от десните партии. Всъщност, такава е ролята и на много други „десни” формации, които в действителност представляват креатури на ДС, създадени с цел да не допуснат обединение на субектите от десния политически спектър.

В светлината на фактите и логиката, приведени дотук, можем да заключим, че създаването на десен блок без привличането на ГЕРБ е равносилно на образуването на лява коалиция без участието на БСП, т.е. ще има нулева политическа тежест и стойност!

Изводът е, че позицията на ДСБ против ГЕРБ, но в същото време в съюз с „червената кукувица”, не се основава на принципни постановки, а на някакви дребни бакалски сметки, недодялано интриганстване и междуличностни антипатии, които винаги са били бичът на десния фронт, спомагащ за неговото разединение. И това е видно за всеки непредубеден наблюдател, който не страда от сантименти, излишни емоции и фанатична привързаност към определени личности (в случая към Иван Костов или Бойко Борисов), а следи трезво, активно и с широк набор от информация политическите процеси в страната, очаквайки не чудеса, а прагматизъм и здрав разум. Защото „политиката е изкуство на възможното” (Ото фон Бисмарк), което означава, че осъществяването на политическите цели и замисли трябва да се извършва с оглед на реалностите, използвайки възможностите на моментната ситуация, без да се робува на буквата, а на духа на следваните принципи, но и без да бъдат грубо пренебрегвани и погазвани тези ръководни аксиоми. Политическото изкуство също така изисква и правенето на компромиси, без те, разбира се, да представляват безскрупулно и непоследователно отклонение от заявените основополагащи максими. Защото историята не прощава както на крайно твърдолинейните политици, така и на безпринципните политически функционери.


Автор: Виктор Кордон

Advertisements
Posted in ахмед доган, бсп, герб, дпс, дс, държавна сигурност, комунизъм, меглена кунева, партии, политика | Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

ВИНАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО


    Днес българската държава е в дълбока криза – криза в политиката и в икономиката, културна, социална и демографска криза, криза на идеите и ценностите, криза на морала и духовността. Това е колосален катаклизъм, който може да се определи като национална катастрофа, в която губим своя облик и идентичност, губим своите идеали и принципи, губим интелектуалния си ресурс, губим население и капитали, губим своя български дух и характер. Тази катастрофа е безпрецедентна с това, че се случва в мирно време, в период без големи войни, които пряко да ни засягат.

Хипотезите за причините, довели нацията до такова крушение, са безброй – едни обвиняват политическата класа, други – политическата система, трети – формата на държавно управление, после следват Конституциятаизбирателния закон,  партиите, олигархията, мафията, Държавна сигурност, циганите, комунистите, турците, Русия, евреите, САЩ и планът Ран-ът, корупцията и т. нат. Вероятно всеки си има своя лична класация на виновниците за днешното ни бедствено положение. Но като че ли никой не вижда вината у себе си, вината на всички нас като граждани, които имат отговорности и задължения към обществото, към държавата.

Гореизброените фактори в действителност са само извинение, с което се опитваме да прикрием греховете си, лъжейки самите себе си, да оправдаем собственото си бездействие, апатия, аполитичност, незаинтересовност, неинформираност, политическо невежество и историческа неграмотност. Затваряйки очите си за горчивата истина, ние се стремим да прехвърлим отговорността на други – вътрешни и външни сили, заблуждавайки самите себе си. Но докато си крием наивно главите в пясъка, никога няма да излезем от този омагьосан кръг, защото по този начин не виждаме и не можем да дефинираме главния проблем, който се намира в самите нас. Всички „виновници”, които сочим днес (Конституцията, политическата система, политиците, изборния кодекс и др. под.), представляват не причина, а следствие от нашата обществена дезинтеграция, от неспособността ни да се организираме, да се сплотим пред общите проблеми, да извършим компромиси, да разпознаваме вредните и полезните практики, от прекалената ни търпимост и толерирането на порочните явления, от примиряването ни когато нашите права са погазени. Конституцията, законите и правилата, по които работи нашата обществена машина, както и политиците и политическия модел не са вирусни щамове, дошли от космоса, а са функция на нашето общество, което ще рече, че са резултат от нашето действие или бездействие, че са в пряка зависимост от възможностите ни да работим като колектив.

Българските политици са част от нас, те се раждат, възпитават, образоват и квалифицират в недрата на нашето общество, ние ги излъчваме и ние ги избираме. Те, като народни (т. е. наши) представители създават Основния закон и всички останали закони, чието качество зависи от възможностите и качествата на хората, които ние сами сме издигнали (или сме позволили да се издигнат) на тези длъжности и на които сме предоставили съответните прерогативи. Ако сме политически незрели и наивни, няма да сме в състояние да издигнем кадърни и полезни кандидати, а ще пратим в Парламента шарлатаните, които са успели да ни заблудят с баснословни обещания, патос и демагогия. Те съответно ще създадат законова база, която да обслужва техните частни интереси, както и тези на стоящите зад тях клики. Ето защо трудностите, пред които сме изправени на този етап, са породени от лекомислието и безхаберието ни, от политическата ни неадекватност.

Това може да се сравни с брането на гъби в гората. Ако си опитен берач, ще събереш много и хубави екземпляри. Но ако нямаш необходимите познания, със сигурност все някога ще бъдеш подлъган от някой отровен двойник, имитиращ успешно ядливите гъби. Колкото човек е по-неопитен, толкова по-лесно може да бъде заблуден. Но вината няма да е у гъбите, а в нашата некомпетентност.

По подобен начин стои и въпросът пред българското общество. Ако то е достатъчно политически и цивилизационно грамотно, ще съумее да възпита и издигне компетентни свои представители в законодателния орган (Наородното събрание) и изпълнителната власт (правителството, Министерския съвет). Те ще конструират подходяща законова основа, благоприятстваща икономическото, политическото и културно развитие на страната и ще съдействат за спазването на тези правила. Ако ние сме достатъчно активни и социално ангажирани, ще следим постоянно политическите процеси, ще изискваме безкомпромисно от политиците да не се отклоняват от начертаните рамки и норми, да вършат своята работа прозрачно и съвестно, ще инициираме широки дебати по важните обществени проблеми, т. е. ще бъдем неуморен и ревностен коректив на политическите деятели. Само непрестанната активност и бдителност на гражданското общество може да принуди политическата класа да се отнася отговорно към своите задължения.

Но ако ние отслабим своето внимание, ако не се интересуваме енергично от извършващото се в политическата сфера, ако не търсим отговорност от управляващите, ако търпим грешките и своеволията им, това е ясен сигнал за политическите дейци, че могат безнаказано да прекрачват границите на закона и своите правомощия, да злоупотребяват с властта, дадена им от народа, и дори да си създават удобни за тях правови норми.

Твърде много хора не се интересувт от политика, мотивирайки индифирентността си с удобното оправдание, че тя е дело и задължение на политиците. Но това е все едно да не се интересуваме и грижим за собственото си здраве, защото това било отговорност на медицинските служители. Та, ако ние не обръщаме внимание на физическото си и психическо състояние, нима можем да виним лекарите, че не сме здрави? А политиката е сфера, която засяга всички нас, и ако не проявяваме интерес към нея тя ще изпадне в криза, ще заболее, също както ако не се отнасяме достатъчно отговорно към здравето си.

Тезата, че политиката е област, запазена само за политиците и поради което не си заслужава да се занимаваме с нея, още повече, че „нищо не зависи от нас” (както гласи пораженческото оправдание на безразличните и нехайните), упорито се насажда в общественото съзнание, отблъсквайки хората от тази жизненоважна материя. Тази позиция обаче обслужва само два вида субекти – първо, безотговорните особи, които с подобни басни се опитват да оправдаят престъпното си неблагоразумие; второ, средите и силите, които извличат дивиденти от всеобщата пасивност и инертност. Става въпрос за користолюбивите и корумпираните политици, които се възползват от неинформираността и безхаберието на обществеността, за да сключват срещу солидни финансови компенсации неизгодни договори и концесии и да приемат поръчкови закони в услуга на криминални структури. Безучастието и равнодушието на гражданите дава възможност в Парламента, в Министерския съвет, на кметските места, в общинските съвети и като областни управители да се настаняват нечистоплътни индивиди, които безнаказано ограбват националните ресурси, улеснени от липсата на граждански надзор. Ето защо проблемът не е в институциите и в техните служители, а в отсъствието на ефективен контрол от страна на обществото.

Случващото се от 1989 г. насам е отлично доказателство, че българското общество е политически некомпетентно и исторически незряло, че не се е научило и продължава да не се учи от грешките, които върши перманентно, и закономерно ги повтаря с неумолима последователност. А уроците и поуките от целия процес са, че отговорността за нашата съдба, за нашето бъдеще, за нашия национален просперитет е само наша. Колкото и да обвиняваме политиците, Конституцията, политическата система и др. такива, вината за хроничната криза, в която се намираме вече няколко десетилетия, е изцяло наша.

Търсенето на други виновници е признак за малодушие и представлява отказ да се поеме бремето на отговорността за собствените грешки. Поради тази наша национална особеност винаги да обвиняваме други за слабостите и пропуските ни, днес се намираме в това незавидно състояние на непрекъснато обществено боледуване. Защото докато се вторачваме неразумно в другите, търсейки чужди вини, ние пропускаме да забележим собствените си грешки („Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?“ (Мат. 7:3, 5), да ги анализираме и да си извадим правилните изводи. Затова постоянно газим в едно и също блато и не можем да се измъкнем от него, лишени от ориентири, ценности и принципи. И това ще продължава докато не прогледнем, докато не се взрем критично в себе си и не осъзнаем, че нашата съдба е изцяло наша отговорност.

Ако ние не се интересуваме от своя имот, скоро той ще започне да се разпада, ще обрасне в растителност и плевели, в него ще се настанят нежелани лица, които ще го ограбват и рушат, т. е. нашите интереси ще бъдат накърнени. Но вината за това няма да е на природата или на натрапниците, а в нашата безотговорност и незаинтересованост, поради които сме допуснали да бъдем сериозно ощетени.

В такава зависимост и логическа последователност се намират и българското общество и политическите процеси в страната ни (а и навсякъде по света). Отнасяйки се безучастно и с неприкрита досада към събитията и лицата в политическото пространство, ние позволяваме в тази наша собственост (държавата) да избуят „плевели” и да се настанят неприемливи персони, които не само че не градят, но дори и унищожават и малкото ни постижения. Поради нашата незаинтересованост те си присвояват принадлежащото на нас и на наша територия си създават собствени, устройващи тях правила. Но вината не е на грабещите и рушащите, а на тези, които въпреки интересите и правомощията си позволяват да се случва това безобразие – т. е. вината е наша.


Автор: Виктор Кордон

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , | Вашият коментар

ИЗМАМАТА „НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС”


    На фона на дълбоката политическа криза, в която новото правителство и новият парламент въведоха страната, все по-шумно се пропагандира и все по-отчетливо се откроява тезата за смяна на избирателния закон. Само глупци и наивници обаче могат да вярват, че днешните обитатели на Народното събрание, които сътворяват гаф след гаф, повечето доста груби, а други – направо трагични (като кандидатурата на г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС; или пък избирането на Волен Сидеров за шеф на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика при положение, че партията му Атака ползва като сътрудник в парламента осъдена за подкуп, а той самият се държи като социопат), са в състояние да изработят какъвто и да е закон в полза на обществото. Нима можем да очакваме „народни представители”, които очевидно обслужват задкулисни клики с престъпна генеалогия и при това са заложници на един неврастеник, да осъществяват качествено законодателстване? Разбира се, че не!

Още повече, че абсурдният тандем БСП-ДПС доказа недвусмислено по време на Тройната коалиция, че работи не за общото благо, а за стоящите зад него криминални структури, заели позиции в икономиката, финансите, службите за сигурност, политиката. Доказателство за това са вредите, нанесени от тях чрез напълно неизгодните за българския народ закони и договори за ВЕИ централитеАЕЦ „Белене” (която БСП е готова да рестартира в изгоден за нея момент), руския газ(неблагоприятните параметри на който бяха договаряни тайно от народа и никога не бяха публично оповестени),  Законът за амнистията (приет от Тройната коалиция през 2009 г. в последните дни на правителството на Сергей Станишев, спасяващ от преследване висшите чиновници на Тройната коалиция и източилите еврофондовете мошеници, заради които бяха спрени европйските средства), Новия избирателен закон от 2009 г. (виж – Новият избирателен закон – рецепта за бедствие) и др. под., които не биха могли да бъдат изброени.

Уловката със смяната на изборния кодекс служи изцяло на користните цели на измамниците, окупирали Парламента с помощта на баснословните си лъжи и инсинуации. Първо, тя трябва да им спечели време докато недоволните от техните манипулации загубят енергията си и се обезверят. Второ, чрез нея те симулират загриженост за обществените проблеми. Трето, докато се протакат изкуствено наложените дебати за нов избирателен закон, те ще успеят да източат хазната и да натоварят данъкоплатците с нови заеми, средствата от които ще потънат в техните и на доверените им съучастници джобове. Четвърто, ще издялат такъв закон, който да е в тяхна услуга и в ущърб на политическите им съперници. При всички случаи от оставането във властта на тези разядени от корупция и користолюбие шарлатани губим ние. С всеки изминал ден те ще се окопават по-здраво, ще пускат корени по-дълбоко като плевели, ще се насърчават и ще стават по-нагли, ще си изработят удобни за тях закони, ще сключват договори, които да им носят лични облаги и загуби за всички останали.

Някои ще възразят, че е жизнено необходим нов избирателен закон. Дори и да е така (което е спорно) нима трябва да го поверим в ръцете на негодници? Нима депутати, зависими от тъмни и незнайни на обществото сили, трябва да решават въпроси от първостепенна важност, които засягат всички нас? Това е недопустимо!

Качествен закон може да бъде произведен само от качествени законодатели. Но не и от шизофреника Волен Сидеров, не от „вундеркинда” Делян Пеевски, не от служителите на ДС в БСП и ДПС, не от дискредитираните „експерти” на новата Тройна коалиция, не от руски подлоги като Сергей Дмитриевич и кликата около него, не от агенти като Лютфи Местан и стоящият зад него Ахмед Доган, не от марионетките от ДПС и БСП, които гласуват безсъзнателно и механично за всеки спуснат незнайно откъде „парашутист”, не от безобразните лумпени на Атака, т. е. не от сбирщината, пребиваваща в сегашния парламент.

И нека не се лъжем – избирателният закон, какъвто и да е той, не е панацея, както се опитват подло да ни внушат. Такива закони има навсякъде в най-голямо разнообразие и никъде те не са съвършени и не решават най-важните проблеми. Защото тяхното разрешаване зависи не от тези закони, а от обществото – от неговите нагласи, манталитет, мислене, критичност, способност да анализира, информираност. Защото именно обществото чрез излъчените от него представители създава общополезни закони, които да служат на неговите интереси.

Избирателният закон няма да направи политиците по-честни и съвестни, не може да накара обезверените и апатичните да гласуват, не може да ни научи да разпознаваме демагозите и политическите спекуланти, не може да ни направи по-информирани, не може да ни предпази от вредни внушения, не може да ни принуди да бъдем по-критични, не може да ни подбуди да бъдем по-строги и безкомпромисни спрямо управляващите, не може да ни стимулира да търсим по-настоятелно правата си, не може да ни превърне в активни и будни граждани, не може да пресява добрите от лошите кандидати, не може да мисли и решава вместо нас. Това са изцяло наши отговорности, от които именно зависи политиката на всяка една държава – т. е. тя се прави от обществото, от гражданите чрез различните механизми и институции, които те притежават. Но те трябва да имат съзнанието и ангажимента за това. Изборният кодекс е само един от инструментите на гражданското общество и от него може да има полза само ако е изработен от добросъвестни и почтени законодатели и ако се ползва от разумни, прагматични, добре осведомени и критично мислещи хора.

Нека не се заблуждаваме! Избирателният закон не може да лекува болестите, от които е болно обществото ни, а е само помощно средство. Докато не осъзнаем, че основният ни проблем са дълбоко вкоренените в политическата и икономическата ни система служители на „бившата” Държавна сигурност, които саботират отвътре всички процеси и добри начинания, никакви закони няма да имат смисъл. Те са като зловредни паразити, които не виждаме, но които разяждат организма на българското общество. Те са се инфилтирали във всички важни сфери на социалния живот, източвайки ресурсите на държавата. Те са като злокачествен тумор, който невидимо, но неумолимо разгражда тъканта на нашия колектив. Те са собственици на телевизии, радиостанции, вестници, списания, интернет сайтове, на банки, на големи предприятия и компании, те са финансисти и икономисти,  те са висши служители на МВР, ДАНС, ГДБОП, НСО, те са декани, ректори, ръководители на катедри и факултети в университетите, те са дипломати, журналисти и редактори, те са духовници с най-висок ранг, те са юристи, шефове на държавни агенции, учени от БАН, притежатели на бензиностанции, ВЕИ централи и т. нат. Те са навсякъде и с огромните ресурси, диверсионен опит и връзки, които притежават, са изградили система за манипулиране на общественото съзнание, чрез която контролират политическите и икономически процеси в страната.

Именно те са главните виновници за общественото неблагополучие. Каквито и закони да приемем, каквито и правителства да изберем, те – невидимите агенти на ДС, ще провалят всяко наше усилие, всеки наш проект. Те са мъртвата тежест, от която трябва да се освободим, за да изплуваме, за да постигнем просперитет и достойно съществувание.


Автор: Виктор Кордон

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

НОВИ ИЗБОРИ, А НЕ НОВ ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН


Днес широко се спекулира със сюжета за нов изборен кодекс, но това в действителност е „сламката” за удавниците от БСП, ДПС и Атака, които с тази мантра целят да продължат  противообществената си дейност в Парламента. Всъщност законът за изборите има нужда не да бъде сменян, а да бъдат извършени някои промени в него. А между двете действия има огромна разлика. Но най-важното е, че ние не бива да допуснем Народното събрание в този си абсурден формат да извършва каквито и да е законодателни промени. Причините за това са основно две: първо, главният проблем на нашето общество не е в качеството на Избирателния закон (при все че не е съвършен), а в апатичността, колебливостта и слабата информираност на българския избирател; второ, недопустимо е да позволим на доказано вредни партии като БСП, ДПС и Атака, които продължават всеки ден да ни засипват с примери за своята некомпетентност и зловредност, да вършат промени в българското законодателство.

    Нека подробно разгледаме двете основания против извършването на каквито и да е законодателни манипулации от страна на изброените политически субекти.

    Както казахме, недостатъчната осведоменост на българина го прави лесно податлив на внушенията и активните мероприятия на служителите от бившата Държавна сигурност, стоящи зад БСП, ДПС и Атака, които с целия си подривен опит, манипулативни умения, широки връзки, човешки, финансов и информационен ресурс насърчават у него индифирентност и отвращение от политическите процеси. Активната пропаганда от тези среди целенасочено обърква и разколебава електората, втълпявайки му, че „всички са маскари”, че трябва да гласува занови партии или най-добре въобще да не гласува. Новите партии пък в действителност са фабрикувани в работилниците на бившата ДС и са пълни с техни агенти (виж Пълен списък на 143-та агенти, сътрудничили на бившата ДС, кандидатирали се за изборите през 2013 г.) с цел да раздробят дясното пространство на множество формации, които да отклоняват към себе си гласовете на основните десни партии. Заради цялата си вредителска задкулисна дейност тези подмолни структури се съпротивляват толкова яростно на разкриването на досиетата и особено на лустрацията, които ще извадят наяве престъпната им роля в целия т. нар. преход. И докато дясната област се разцепва и разпада на множество фрагменти и се смалява от загубата на хора, които не гласуват, БСП и ДПС разполагат с твърд електорат и съответно увеличават своята политическа тежест и представяне в Парламента.

    Проблемът наистина не е толкова в политическата класа, в системата или в изборния кодекс, защото те са функции на обществото. Проблемът е в самото общество, в неговата неинформираност и незаинтересованост, в неустойчивостта на неговите настроения, в особената му податливост към евтини внушения и инсинуации, в склонността му да търпи негативните явления и да игнорира предупреждаващите знаци, откъдето произхождат и главните трудности, проявяващи се перманентно. Политическата система, партиите и политиците са само следствие от условията в средата, в която се формират и която позволява да се появят и развиват. А средата – това е обществото.

    Не можем да очакваме по-различни и по-благоприятни от настоящите последствия, след като близо 50% от хората не участват в най-съдбоносния и най-важния за всеки гражданин политически акт, какъвто са изборите. Това е основната, ако не и единствената форма за изразяване на убежденията ни, от която следва определен политически резултат, т. е. тя е възможност за въздействие върху политическите процеси. Ако ние не се възползваме от този шанс, не можем да претендираме за по-добри резултати. А около половината от българските граждани не оползотворяват това свое право и оставят малцинствени групи, неграмотни индивиди, престъпни структури и хора, които нямат никакъв принос за обществото, да решават съдбините на цял един народ. Така че сегашният печален резултат, който с отвращение наблюдаваме в Народното събрание, е закономерно следствие от негласуването и от емоционалното и неинформирано гласуване. Само активният и адекватно информиран гражданин може да оценява правилно политическата обстановка, да я анализира и да взима успешни решения.

    Политическият хаос, в който се намираме в този момент, с всички извращения под формата на безумни назначения, задкулисни пазарлъци и машинации и шутовщина от най-долно качество свидетелства, че ние все още не сме узряло гражданско общество, щом допускаме да бъдем обиждани по такъв възмутителен начин. Все пак несекващите от доста време протести са обнадеждаващ знак за пробуждане на гражданския дух и съвест. Надявам се, че сегашната незавидна ситуация ще помогне на много хора да осъзнаят своята отговорност като членове на колектива и да проумеят, че вина за безобразното състояние на националната политика и икономика носим ние – българските граждани, а политиците (които също са част от нас, а не изолирана група) са тези, които НИЕ допускаме до властта и на които НИЕ позволяваме да взимат едни или други решения.

    Това е първата причина, поради която в момента въобще не стои на дневен ред промяната, а още по-малко пък смяната на Избирателния закон. Втората причина, както изяснихме в началото, е несъстоятелността на тезата, че партии, които са контролирани и подвластни на агентите на Държавна сигурност(desebg.comdnevnik.bg) и се намират в тежка и непреодолима зависимост от извънполитически и по-точно откровено мафиотски кръгове, могат да осъществят качествено законодателство в полза на обществото. Това е все едно да дадем възможност на рецидивисти да уреждат Наказателното право! Защото досегашният опит не оставя никакво съмнение, че тези три партии – БСП, ДПС и Атака, ще спретнат закон, който да е удобен на тях и на криминалните групировки и лица, стоящи зад тях и да е във вреда на политическите им опоненти и на цялото общество.

    За краткото си съвместно съжителство в сегашното Народно събрание те многократно и красноречиво доказаха, че не представляват интересите на народа, а тези на задкулисни играчи с нечистоплътни намерения. Да оставим в изцапаните им ръце законодателната дейност и в частност Изборния кодекс е все едно да предоставим на престъпниците полицейски и правосъдни функции. Още повече, че позорният тандем БСП-ДПС е показал недвусмислено, че негова основна грижа е защитата, включително и със специални закони, на най-престъпните корпоративни групи и на криминалните контингенти, протекционирани от тях. Показателен пример за точно такава протекция е Законът за амнистията, приет от Тройната коалиция през 2009 г. в последните дни на правителството на Сергей Станишев. Според Закона за амнистията не могат да бъдат съдени лица, които са извършили непредпазливи деяния до 1 юли 2008 г. и за които Наказателният кодекс предвижда до 5 г. затвор. Всички дела по този повод, образувани до същата дата, пък трябва да се прекратят. Прокуратурата се оплаква, че заради приетия закон за амнистията се налага да прекратяват дела срещу длъжностни лица или пък да не образуват разследвания, когато става дума например за безстопанственост. Данните от Върховната касационна прокуратура само за деветмесечието на 2009 г. показват, че 457 дела са прекратени заради влизането в сила на Закона за амнистията.

    Тогавашният главен прокурор Борис Велчев признава, че Законът за амнистията възпрепятства образуването на дела за неумишлена безстопанственост и поражда определени съмнения.„Всеки закон за амнистията, няма какво да се лъжем, по същество е неморален”, казва г-н Велчев. Той констатира още, че проблемът със закона идва от факта, че най-честозлоупотребите се разследват като неумишлено престъпление. А точно тези престъпления са освободени от отговорност с цитирания закон. Така независимо дали от лошия контрол и управление са настъпили значителни щети и разпиляване на държавно имущество, отговорните няма да бъдат наказани, заявява Борис Велчев. Този порочен закон еподкрепен между другото и от Иван Костов и Екатерина Михайлова. Заради него остават незасегнати министрите от Тройната коалиция и хората от техните кръгове. Амнистията засяга действия на безстопанственост, което дава основания да се смята, че тогавашните депутати спасяват от преследване висшите чиновници на Тройната коалиция. Именно поради тези причини законът влезе в негативните оценки на доклада на Еврокомисията.

    Проблемът е, че въпросът не може да бъде решен с простата отмяна на закона за амнистията, защото това не поправя ситуацията. Принцип в наказателното право е, че всеки обвиняем или подсъдим може да се възползва от по-благоприятния закон, действал към момента на извършване на престъплението. Законът за амнистията ще е винаги по-благоприятният, защото предвижда задължението за прекратяване на делата и забрана за образуване на нови.

    Друг мръсен ход на БСП и ДПС в съдружие с НДСВ по време на управлението на Тройната коалиция са поправките в Новия избирателен закон от 2009 г. (виж – Новият избирателен закон – рецепта за бедствие). Приетите поправки в избирателния закон са само формално „изменения и допълнения”. По същество това е нов закон, в който не само начинът на определяне на изборните резултати е нов. Той прави почти невъзможно участието на по-малките партии в изборите. Става дума за нововъведенията, според които 31 народни представители ще се избират по мажоритарна система в едномандатните избирателни райони, а 209 народни представители ще се избират по пропорционалната система с кандидатски листи на политически партии или коалиции. С промяната на изборния закон и вкарването на т. нар. псевдомажоритарност социалистите се надяват известните им личности да преборят неизвестните кандидати на ГЕРБ. Освен това прагът за коалициите е вдигнат на 8% (тази поправка обаче е изпратена от недоволните народни представители в Конституционния съд и непосредствено преди изборите е отменена, като депутатът от левицата Георги Близнашки, който единствен от БСП се обяви против тази законодателна промяна, я нарече „политическа репресия”). С повишаването прага за коалиции се цели да се ударят десните партии, които се надяват да влязат обединено в следващия парламент.

    На 13 април 2009 г. в самия край на мандата си тогавашният парламент гласува 8% праг за коалициите на парламентарни избори. Предложението е прието с гласовете на БСП, ДПС, Атака и РЗС. С тази промяна са поставени в шахвсички сформирани вече коалиции. Включително такива, които имат сериозни шансове да преминат 4-процентовата бариера като “Напред” (ЛИДЕР, ВМРО и „Гергьовден”) и Синята коалиция.  

    Президентът Първанов моментално налага вето върху скандалната промяна, въведена “в 12 без 5”. Неговото становище  е, че решението “ограничава политическия плурализъм, създава предпоставки за силно стесняване на кръга на политическите сили в парламента, за формиране на изкуствени парламентарни мнозинства които не съответстват на волята на избирателите”. НС обаче отхвърля ветото с почти пълно мнозинство, като депутатите от НДСВ и от опозицията (но без РЗС) отказват да участват в гласуването. Но Конституционният съд се явява тогава последна преграда пред антидемократичното въведение и го отменя почти единодушно.

    В цялата процедура има два много спорни момента – вдигането на изборната бариера и мажоритарния елемент, както го наричат. Кое е скандалното в новоприетия закон? На първо място – начинът, по който са направени много съществени промени в последния момент. Това се случва в противоречие на правилата и законите на страната. Знае се, че между двете четения съществени промени не могат да се правят. Могат да се правят варианти на това, което е гласувано на първо четене. Може да се спори, доколко е съществена промяната с въвеждането на 8%-та бариера, но е безспорно, че промяната, която е направена за 31 мажоритарни кандидати, не само, че е съществена, но това по същество е нов закон, нова избирателна система. Не може да се вкарва по такъв начин, на практика, нов закон. За избирателната бариера може да се спори от морална гледна точка, че е приета в последния момент, че не е много редно да се прави двойна бариера за коалиции.  В повечето държави съотношението е 4% за партии, 6% за коалиции, или съответно 3% и 5%. При всички положения не е редно да се прави такава поправка в последния момент, по-нормално би било да се направи за последващите избори, например. Но, така или иначе, тук възраженията могат да бъдат от морален характер, едва ли е толкова укоримо от правна гледна точка. Що се отнася до това да се въведе нова мажоритарна избирателна система – това може да доведе до големи изкривявания, било в едната, било в другата посока. Едната посока е това, че дадена партия при чиста мажоритарна система (когато системата е смесена, тези изкривявания са по-малко, но те пак съществуват) с 40% от гласовете може да спечели 2/3 от местата. При такава система не само малките, но дори и средните партии трудно могат да пробият. (http://www.glasove.com/yuliy-pavlov-promenite-v-izborniya-zakon-byaha-napraveni-protiv-pravilata-121).

В доклад от 26 юни 2009 г. на Службата за демократични институции и човешки права към ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – OSCE) се казва:

 „Известни поправки в Избирателния закон, включително една важна промяна в избирателната система, бяха приети около два месеца преди изборите на 05 юли. Подобна ситуация възникна и преди изборите от 2005 и 2006 година”.

„Промените в изборния закон, изменящи избирателната система, бяха въведени скоро преди насрочване на изборите. Някои от партиите изразиха притесненията си във връзка с нововъведения мажоритарен елемент на избирателната система. Съществуват съществени различия в броя избиратели в 31-те едномандатни избирателни района, което би могло да наруши принципа на равно избирателно право, гарантиран от Конституцията”.

     Ето с такива методи обичат да работят политическите спекуланти от БСП и ДПС, които днес претендират да изработят нов избирателен закон. Със сигурност те няма да се поколебаят както винаги досега да изфабрикуват правила, които изцяло да работят само в тяхна полза дори и чрез открито нарушение на конституцията и демократичните принципи. Те си създават комфортна законова среда, прокуратура и съдебен апарат, чрез които да възпрепятстват наказателното преследване срещу лица и групи от техните задкулисни кръгове с престъпен генезис. Поради тази причина те са неспособни и недостойни да създават закони в интерес на българското общество и не бива по никакъв начин да позволим да участват в законодателната дейност, т. е. нямат място в Народното събрание.

    Още повече, че Парламент и правителство, които се крепят само на гласа на един кретенизиран шут, на един лумпенизиран провокатор с очевидни психически проблеми, чието място е в специализираните психиатрични заведения, са несъстоятелни, нежизнеспособни и непродуктивни. Не можем да позволим законодателният орган и изпълнителната власт, които освен че в момента са силно зависими от мафиотско-олигархически банди да бъдат и заложници на един видиотен шизофреник, който ги рекетира по най-перверзния начин.

    Не можем да допуснем един психопат с негласното одобрение на депутатите от ДПС и БСП да шества необезпокоявано по улиците, да заплашва медиите, да провокира гражданите, да нарича протестиращите „терористи”, да подклажда напрежение и конфликти в обществото, да се държи като гестаповец, да извършва „граждански арести”, да изземва правомощията на правораздавателните органи, да раздава обиди и необосновани обвинения, да разчиства политически и лични сметки, скрит зад своя имунитет. Този индивид е позор не само за себе си, а преди всичко за онези, които продължават да го подкрепят въпреки безчинствата му. Той е симптом за неизлечимата болест, от която страда днешният Парламент, в лицето на БСП, ДПС и Атака. Решението е в отстраняването на тези тумори!


Автор: Виктор Кордон

– See more at: http://bglog.net

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

КРИТИКАТА СПРЯМО ЕВРЕЙСТВОТО – АНТИСЕМИТИЗЪМ ИЛИ ПРАВО НА МНЕНИЕ


 Непрекъснатото и много често напълно необосновано спекулиране с обвиненията в антисемитизъм несъмнено силно девалвира тяхната стойност, както се случва с всичко, което е в излишък, чието наличие е прекомерно. Има прояви, които, без съмнение, са продиктувани от чиста омраза към евреите, и които спокойно могат да бъдат квалифицирани като див, пещерен антисемитизъм. Тези изблици на най-примитивни и необуздани страсти трябва да бъдат санкционирани с цялата строгост на закона, тъй като е недопустимо да се толерира поведение, провокиращо ненавист и насилие към отделни индивиди или групи от такива на основата на техния етнос, пол, раса, религия или на други признаци.

Но също така е безспорно, че много критики към еврейството, обявени иначе прибързано и по презумпция за антисемитски, всъщност представляват съвсем коректно отбелязване на проблемни пунктове и обстоятелства, каквито съществуват без всякакво изключение във всички човешки колективи. Тъй като евреите, както и всички човешки същества, не са имунизирани срещу грешки, и сред тях все някой понякога бърка или действа злоумишлено, това няма как да не предизвиква ответна реакция сред другите, която се проявява в справедливи или не дотам такива критики. Правилни или не, бележките спрямо евреите или към който и да е друг са право на всеки индивид, от което никой не може да го лиши и в което никой не може да го ограничи. Всъщност, справедливостта на обвиненията се уточнява само в открити обществени дебати или в съдебните институции, но не и чрез запушване устата на критиците с агресивно враждебни обвинения в „антисемитизъм”, с помощта на което оръжие се тушират всички дебати около поведението на Израел или на евреите в другите държави. А възпрепятстването на критиките с цел потискане на истината е обезпокоително и ненормално явление, на което трябва да се противодейства енергично и решително.

Няма човек или група от хора, които да не грешат, и евреите не са изключение от това правило. Следователно те подлежат на критики, както и всеки от нас, и това трябва да се смята за съвсем естествено. И обратното – неестествено е да се парализират и осуетяват всички критики по отношение на тях, като се обявяват неизменно за „антисемитизъм” или „ксенофобия”, а авторите им да бъдат преследвани и анатемосвани по средновековен маниер.

Присъщо е на хората, а значи и на евреите, да се стремят да избягват упреците, разобличаващите факти и критичните коментари, създаващи им дискомфорт. Но по-важна от душевното спокойствие на когото и да било е истината. Затова дълг на обществото е да следи тя, истината, да не става жертва на нечии интереси, които налагат прикриването ѝ чрез преднамерено дискредитиране с неоснователни нападки достойнството и авторитета на разкриващите я пред обществеността личности. Всеки индивид и всяка общност имат нужда от коректив, какъвто по същество представляват техните критици и опоненти. Липсата на критики, липсата на външен поглед и преценка създават грешна представа за собствените възможности и измамно усещане за безгрешност. С други думи, отсъствието на критично отношение развращава съзнанието и изкривява самооценката в неправилна посока.                                                                

Съвсем разбираемо е евреите, както и всички останали, да се опитват да отбягват или дори напълно да заглушават критиките към себе си. Това е естествено за човешката природа и би го правил всеки, стига да има такава възможност. Но това не означава, че трябва да се толерира и поощрява такова поведение. Защото никой не бива да бъде щаден заради криворазбрани симпатии и сантименти от критики, коментари, забележки и дори обвинения, когато това се налага. Всеки греши и следователно всеки подлежи на критицизъм и никой не бива да бъде привилегирован в това отношение, тъй като това изкривява обективната представа за него, създавайки предпоставки за идеализация и въздигане в култ. Църквата и тоталитарните комунистически управления са отличен пример за упадъка и извращенията, до които води липсата на критични мнения и оценки в тяхната сфера на влияние, смазани своевременно от грубата или по-рафинирана цензура.

Ето защо, тези, които, уж с добри намерения, лишават еврейството от укори и изобличения, които го охраняват на всяка цена и с всички средства от острото перо на опозицията, от справедливи критики и анализи, които възпират неудобните въпроси и дискусии около него, в действителност не са негови доброжелатели, а му нанасят сериозна вреда, макар и неосъзнато. Защото градивната критика има отрезвяващ, конструктивен и съзидателен ефект както за самия обект, към който е насочена, така и за обществото като цяло. 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

ТОЛЕРИРАНИЯТ РАСИЗЪМ ИЛИ ЗАЩО ЕВРЕИТЕ НЕ СА ТОЛКОВА УМНИ. четвърта част


„Лъжата не престава да бъде лъжа, даже ако в нея вярват милиони”

Джералд Меси, английски поет


Еврейският расизъм, произхождащ още от религиозните постановки на юдейската религия, който е и един от обектите на настоящото изследване, е добре представен от сериозния израелски автор Израел Шахак (Israel Shahak) в неговото прекрасно класическо произведение „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години” (книгата на английски език: Israel Shahak. Jewish History,. Jewish Religion. The Weight of Three Thousand Years; книгата на руски език: Еврейская история, еврейская религия: тяжесть трех тысяч лет). Ето неговото свидетелство от първа ръка относно безкомпромисния расизъм на евреите, въплътен в техните религиозни постулати:

„…аз лично бях свидетел как ултрарелигиозен евреин не позволи да се използва в събота (шабат – неработен ден според юдаизма – В. К.) неговият телефон, за да се извика бърза помощ за неевреин, който бе загубил съзнание до дома му в Йерусалим. Вместо просто да съобщя за това във вестниците, аз се срещнах с равини, официално назначени от държавата Израел. Попитах ги дали тази постъпка съответства на тяхното разбиране за юдаизма. Те отговориха, че този евреин е постъпил правилно и благочестиво, потвърждавайки своите изводи с цитат на откъс от авторитен кодекс от талмудическото право, написан през този (ХХ. в. – В. К.) век. Аз разказах за това произшествие във водещият ивритски вестник „Хаарец”, и тази публикация предизвика скандал в средствата за масова информация”.

Израел Шахак продължава:

„Резултатите силно ме разстроиха. Нито в Израел, нито зад граница равинските власти не преразгледаха своето решение, че евреинът не е длъжен да нарушава съботата за спасяването живота на неевреин. Наистина, те добавиха към него благочестиви нелепици, че ако такова поведение (т. е. бездействието – В. К.) застрашава евреи, тогава може да се наруши съботата и да се спаси неевреина, заради тяхната безопасност. Стана ми ясно, че тъй като талмудическото право в огромна степен определя отношенията между евреи и неевреи, нито ционизмът, включително неговото светско крило, нито израелската политика от момента на основаването на Израел, нито, специално, политиката на евреите-поддръжници на Израел извън граница, могат да бъдат разбрани без отчитане на дълбокото влияние на това право и светоусещането, което то създава и изразява. Политиката, провеждана от Израел след Шестдневната война, преди всичко – режимът на апартейд в окупираните територии, а също отношението на болшинството евреи към правата на палестинците, даже чисто теоретически, само потвърдиха това убеждение”.

„Без да анализираме характера на отношенията на болшинството от евреите спрямо неевреите, не можем правилно да разберем даже концепцията за Израел като „еврейско държава”, както Израел формално се определя. Широко разпространеното погрешно мнение, че Израел е истинска демократична държава, произтича от неумението да се осмисли значението на термина „еврейска държава” за неевреите. От моята гледна точка Израел като „еврейска държава” е опасен не само за себе си и своите жители, но и за всички евреи и всички народи и държави в Близкия Изток и отвъд пределите му. Аз също смятам, че другите близкоизточни страни или общини, определящи се като „арабски” или „мюсюлмански”, точно както Израел се определя като „еврейски”, са твърде опасни. Обаче в същото време докато тази опасност се обсъжда широко, опасността, свързана с „еврейския характер” на държавата Израел, се премълчава”.

„Принципът, гласящ, че Израел е „еврейска държава”, бе крайно важен за израелските политици от момента на основаването на страната, и заради това го набиваха в главите на еврейското население с всички възможни способи. Когато през 80-те години незначително малцинство израелски евреи се противопостави на този принцип, съответстващ конституционен закон (тоест, закон, доминиращ над останалите и можещ да бъде отменен само чрез специални процедури) бе приет през 1985 г. с голямо мнозинство от Кнесета. Според този закон нито една партия, чиято програма открито отхвърля принципа за „еврейската държава” или предлага да го измени по демократичен път, не може да участва на изборите за Кнесет (народно събрание – В. К.).

Това ясно показва, че Израел не е демократична страна заради неговата обвързаност с еврейската идеология, насочена срещу всички неевреи и срещу тези евреи, които се противопоставят на тази идеология. Но опасността, която представлява тази господстваща идеология, не се ограничава с вътрешните дела. Тя влияе и на израелската външна политика. Тази опасност ще расте заедно с увеличаването на двете сегашни тенденции – влошаване на „еврейския характер” на Израел и растежа на военната му мощ, особено ядрената.  Друг зловещ фактор представлява увеличаването на израелското влияние върху американската политика. Ето защо, точна информация за юдаизма и, преди всичко, за отношението към неевреите в Израел, е просто жизненоважна днес”.

Продължаваме с откровенията на г-н Шахак, тъй като той се е постарал да осветли всички основни проблеми в Израел, удобно премълчавани от световната преса:

„Официално определение на понятието „евреин” е необходимо в Израел, защото тук трябва да се знае точно кой не е „евреин”. Израелската държава официално дискриминира неевреите в различни области, от които аз считам за най-важни три: правото на жителство, правото на труд и правото на равенство пред закона. Дискриминацията върху правото на жителство се основава на това, че 92% от земята в страната е държавна собственост и се управлява от Израелското Землено Управление (ИЗУ) съгласно правилата, издадени от Еврейския национален фонд (ЕНФ), свързан със Световната Ционистка Организация. Съгласно тези правила, неевреинът, просто заради това, че не е евреин, няма право да се преселва, да започне свой бизнес и често даже да работи на тази земя. В същото време, евреите могат да се заселват или да отварят бизнес навсякъде в Израел. Ако в друга държава бъде приет такъв закон, насочен против евреите, той незабавно и правилно ще бъде наречен антисемитски и, разбира се, би довел до масови протести. Но тъй като това се случва в Израел и е част от „еврейската идеология”, проблемът старателно се потулва и се оправдава в редките случаи, когато се споменава”.

„Израел строго забранява на евреите, живеещи на националната земя, да дават под аренда на араби каквато и да е част от нея даже и за кратко време. Тези, които го правят, биват подлагани на дисциплинарни мерки – обикновено тежки глоби” 

Неевреите-граждани на Израел нямат право на равенство пред закона. Тази дискриминация е отразена в много израелски закони (някои от тях, за избягване на неловкости, въобще не използват думите „евреин” и „неевреин”, в това число в критично важния Закон за завръщането. Според този закон само хора, официално признати за „евреи”, имат право автоматично да се заселят в Израел. Те веднага получават „гражданство вследствие на завръщането в еврейската родина”, имиграционно удостоверение и право на многобройни финансови стимули, чийто размер зависи от страната, от която са пристигнали. Всички евреи, пристигнали съгласно този закон, моментално получават правото да избират или да бъдат избирани в Кнесета – даже и да не знаят нито дума на иврит.

„Именно идеологията на изключителността, а не прословутите „проблеми на безопасността”, преувеличавани от израелската пропаганда, стават причина за конфискцията на арабската земя в Израел през 50-те и началото на 60-те години и на окупираните територии след 1967 г. Тази идеология продиктува официалните израелски планове за „юдеизация на Галилея”. Този странен термин означава паоощрение на еврейското преселение в Галилея с помощта на предоставените им финансови облекчения (интересно, каква би била реакцията на американските евреи, ако в САЩ решат да проведат „християнизация на Ню Йорк или поне на Бруклин)”.

„Внимателното изучаване на основните принципи на израелската стратегия ясно показва, че „еврейската идеология” повече от всичко друго определя реалната политика на Израел. Неумението да се отчетат истинските мащаби на влиянието на юдаизма и „еврейската идеология” лишава чуждите наблюдатели от възможността да разберат тази политика. Не може да има друг начин, тъй като те са чували за юдаизма само неудържими хвалебствия”.

„Ще отбележим, че не самата вяра (макар и догматична), а отхвърлянето още от самия праг на всяка възможност за съмнение в нейната правота, подавянето на откритата дискусия за нейните догми генерира тоталитарното мислене. Израелско-еврейското общество и евреите от диаспората, живеещи „еврейски живот” и членуващи в чисто еврейски организации, трябва да бъдат определени като мислещи в не малка степен тоталитарно”.

„Еврейската идеология” влияе на много евреи толкова повече, колкото по-малко се говори за нея открито. Аз се надявам, че откритото обсъждане ще ги накара да се отнасят към еврейския шовинизъм, към идеологическото презрение към неевреите точно така, както порядъчните хора се отнасят към антисемитизма и другите видове шовинизъм, ксенофобията и расизма. Правилно е отбелязано, че само разкривайки историческите корени на антисемитизма, можем ефективно да се борим с него. Аз съм уверен, че разобличаването природата на еврейския шовинизъм и религиозен фанатизъм може да стане основа за борба с тези явления. Това е особено вярно сега, когато за разлика от 50-те и 60-те години, политическото влияние на еврейския шовинизъм и религиозен фанатизъм е много по-силно, от влиянието на антисемитизма. Но има и друга, също толкова важна причина. Аз съм убеден, че против антисемитизма и еврейския шовинизъм може да се борим само едновременно”.

Четейки всичко това, засвидетелствано от истински евреин и, бих казал, истински доблестен човек, няма как да не се запитаме откъде произлиза еврейското самоусещане за „изключителност” и неприязънта спрямо неевреите и в много висока степен спрямо християните (запознатите с материята знаят за какво иде реч). Отговор отново ни дава Израел Шахак, който добросъвестно е разгледал и представил всички важни аспекти на религиозния и светски живот (макар те трудно могат да бъдат разграничени) на еврейското общество. Той ни разкрива, че генезисът на еврейската враждебност и недоброжелателство към всичко нееврейско се намира в основната религиозна доктрина на юдеите, въплътена в т. нар. Талмуд. Последният представлява многотомен кодекс от правови и религиозно-етически положения в юдаизма. Централно положение в ортодоксалния юдаизъм е вярата, че освен ПисменатаТора или Танаха (позната на християните като Стар завет, Петокнижие) съществува и друга, устно предавана традиция, позната на евреите като Устна Тора (Устен Закон), чието съдържание векове се е предавало устно. Устната Тора, учи юдейската традиция, била получена от Мойсей по време на неговото пребиваване на планината Синай от самия Бог. В основата на Талмуда стоят коментарите върху Тора, тоест, талмудическото творчество представлява тълкувание на това произведение. Устният Закон е задължителен за изпълнение, тъй като освен че е даден на евреите от Бог, той е и един вид код за дешифриране на някои неясни предписания в Писмената Тора. Израел Шахак разяснява някои постановки, съдържащи се в Талмуда, които векове наред са карали християните да не гледат на него с добро око:

„Трябва да се има предвид, че Талмудът и талмудическата литература съдържат извънредно обидни твърдения и правила, отправени против християните (не говоря въобще за мощния антигойски компонент…). Освен мръсните сексуални обвинения срещу Исус, Талмуда заявява, че наказанието му в ада е потапяне във врящи екскременти. Разбира се, това твърдение не би могло да предизвика симпатиите на вярващите християни към Талмуда. Освен това, Талмудът инструктира евреите да изгорят, ако могат – публично, всяко копие на Новия завет, попаднало в ръцете им. Това правило не само остава в сила, но и се използва в днешен Израел. На 23 март 1980 г. стотици копия на Новия Завет бяха публично изгорени със съответните церемонии в Йерусалим от активисти на „Яд Леахим”, еврейска религиозна организация, субсидирана от израелското правителство”.

„Пълният кодекс на талмудическото право – „Мишна Тора” на Маймонид, изобилстващ не само с най-оскърбителни нападки против неевреите, но и с преки атаки срещу християнството и Иисус (след името на когото авторът благочестиво добавя „да загине името на грешника”), е напечатан без всякакви съкращения в Рим през 1480 г…”.

„Всички изследвания на юдаизма, отнасящи се към Новото време, и преди всичко, създадените от евреите, излизат от недрата на този конфликт (авторът има предвид сблъсъкът между християнството и юдаизма – В. К.) и до ден днешен носят печата на своя произход. Те пропагандират измамата, самохвалството, манипулативната полемика, и, най-важното – безразличие към истината или дори нейното открито отхвърляне. Почти всички еврейски писания за юдаизма и до ден днешен са по-скоро полемика срещу външен враг, отколкото вътрешен спор”.

„Важно е да се отбележи, че историографията на всички известни общества е била доста сходна… Това се отнася и за ранните католически и протестантски историци, полемизиращи един с друг. Ранните европейски национални истории също са пропити с най-груб нацонализъм и презрение към съседите. Но навсякъде идва момент, когато се правят опити да се разбере националния или религиозния съперник и едновременно критически да се анализират вкоренените черти от своето минало или своето учение. Само тогава историографията се превръща от „продължение на войната с литературни средства,… в „спор без край”, само тогава изследването, стремящо се към точност и честност, става мощно оръдие на хуманизма и самосъзнанието”.

Нека се обърнем към самият Талмуд, който представлява основният източник на морално-етически канони и предписания за евреите, и определя в много голяма степен тяхното световъзприятие и отношение към околните. Следващите цитати са от официалното електронно издание на Вавилонския Талмуд, преведен на английски под редацията на равин проф. I. Epstein,  с предговор от равин проф. J. H. Hertz.

„Не оставяйте животните си в домове на неевреи, защото подозираме неевреите в неморални отношения с тях. Жена не трябва да остава сама с неевреи, защото подозираме, че са похотливи. Нито мъж трябва да остава сам с тях, защото подозираме, че проливат кръв”.

 (Abodah Zara: 22a, chapter II, MISHNAH [1]);

„Защо тогава да не оставяме женски животни при нееврейки? – каза Мар’ Укба б. Хана: Защото неевреите често посещават жените на съседите си. И ако някой от тях случайно не намери жената, но види кравата, може да направи с нея нещо неморално. Но дори и жената да е там, той пак може да мърсува с животното. Както беше казал Учителят: Неевреите предпочитат кравите на израелтяните пред собствените си жени”.

 (Abodah Zara: 22b, GEMARA, първи абзац, последните пет реда [2]);

Нееврейската собственост е като пуста земя и принадлежи на този, който пръв я завземе”.

(Baba Bathra 54b, текста на зелен фон [3]);

„Не е нужно да връщаш загубена вещ на неевреин”.

(Baba Kamma: 113b, първата фраза и четвъртата фраза на зелен фон [4]);

„Р. Йонатан каза: Неевреин, който изучава Тора заслужава смърт, защото е писано:Мойсей ни даде закона като наследство. Това е наше наследство, а не тяхно”.  (Sanhedrin 59a, първият текст на зелен фон и нататък изречението [5]);

„Р. Ханина каза: Неевреин, който удари евреин заслужава смърт, защото е писано: и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. Р. Ханина каза също: Този който удари израелтянин по челюстта, все едно е нападнал Божието Присъствие, тъй като е писано: Да удариш човек (израелтянин) е все едно да удариш Бога”.

 (Sanhedrin 58b, осми абзац [6]);

„Разрешено е на евреин да не плаща на неевреин за неговия труд”.

 (Sanhedrin 57a, последния текст на зелен фон [7]);

„Ако вол на израелтянин намушка вол на неевреин, евреинът не дължи нищо. Но ако вол на неевреин намушка вол на израелтянин…., неевреинът трябва да заплати всички щети”.

(Baba Kamma 37b, MISHNAH [8]);

„Бог няма да пощади този, който омъжва дъщеря си за старец, взема жена за невръстния си син и връща изгубена вещ на неевреин”.

(Sanhedrin 76b, трети абзац. Този със зелените полета [9]);

„Ако неевреин убие израелтянин или друг неевреин, се осъжда на смърт. Но ако израелтянин убие неевреин, няма да получи смъртно наказание”.

(Sanhedrin 57a, втори текст на зелен фон [10]);

„Каквото и да открадне неевреин от израелтянин или друг неевреин, е задлъжен да го върне. Но ако израелтянин открадне от неевреин, може да задържи откраднатото”. (Sanhedrin 57a, първи текст на зелен фон[11]).

Според критиците на Талмуда, трактат Baba Kamma 113b [12] е доказателство, че юдейската религия позволява на евреите да мамят неевреи. [13]

Как постъпват евреите и Израел с критиците и инакомислещите? Ами, както постъпват всички, които се страхуват от разобличаване: злепоставят и опетняват личността на опонентите, компрометират техните аргументи, набеждавайки ги за недействителни или извадени от контекста, а при първа възможност заглушават техните гласове и отнемат правото им на свободно изразяване – това направо им спестява необходимостта да се оправдават. Тази кампания се извършва като разобличителите биват наклеветявани като антисемити, расисти и ксенофоби – дежурните обвинения в такива случаи, осуетявайки по този начин всяка критика срещу себе си. По същия начин Църквата през Средновековието отстранява опонентите си, като ги обявява за еретици, като ги анатемосва, преследва, вкарва в затвори, измъчва и убива. Както тогава, така и днес целта е една и съща – да се премахне всяка опозиция, тъй като свободното дискутиране на проблемите ще доведе до сриване на господстващата догма, която може да съществува само чрез обскурантизма върху умишлено отглежданото незнание на обществото. Затова е толкова важно да се поддържа „сух режим” върху новините, един вид карантина над гласността, недопускаща прямо излагане на неудобните факти. Защото истината, която може да се постигне единствено чрез пряк дебат, е смъртоносна за всяка доктрина, наложена чрез манипулация и цензурен контрол над информацията.

Ето защо е въпрос от първостепенна важност всички проблеми и спорни въпроси да се решават в открита полемика, тъй като само така може да се изясни правдата. Там, където има избягване на такива дискусии, където чрез всякакви методи, впрягайки дори и съдебната система, се подтиска чуждото мнение, където чрез репресивни мерки се ограничава или напълно забранява обществения дебат по някаква тема, където определени въпроси се табуизират, значи там се прикриват притеснителните и неблагоприятни истини в ущърб на цялото общество. Удачен пример за такъв вид манипулация на общественото съзнание чрез целенасочено пресяване на информацията са тоталитарните комунистически режими, в които гражданите бяха в неведение относно фаталните проблеми и болести на собствените си общества. Това незнание доведе и до скръбния им край, което е и цената за премълчаването и прикриването на фактите.

Тъй като представителният рекламен образ на еврейството е изграден именно по такъв манипулативен начин, чрез щателно пресяване на черните краски и тонове, той се нуждае от постоянно функционираща цензура, която да го предпазва и поддържа в привлекателен вид, като неуморно трупа тонове боя и лак върху издайническата ръжда. В Израел това се подразбира от самосебе си – там на неевреите се забранява да протестират дори срещу незаконното отнемане на земята им и откритото посегателство над религиозните им чувства, достойнството, здравето, живота. Но тази въздесъща цензура се прилага и в много други страни, които имат претенцията да бъдат демократични.

Posted in генетика, дискриминация, евреи, израел, интелигентност, ксенофобия, расизъм, юдаизъм | Tagged , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

ТОЛЕРИРАНИЯТ РАСИЗЪМ ИЛИ ЗАЩО ЕВРЕИТЕ НЕ СА ТОЛКОВА УМНИ. трета част


„Когато някой може да ви накара да повярвате в абсурди, може да ви накара, да извършите зверства“.

 Волтер, френски философ и хуманист


Менахем Бегин, министър-председател на Израел, описва методите, чрез които евреите създават своята държава, в съобщение до израелския Генерален щаб през 1948 г.

„Ние трябва да използваме терор, убийства, заплахи, конфискация на земята и орязване на всички социални услуги, за да отървем Галилея от арабското ѝ население” (May 1948, to the General Staff. From Ben-Gurion, A Biography, by Michael Ben-Zohar,).

Бегин е терорист от еврейската терористична организация Иргун, отговорна за множество атентати и убийства на хиляди хора. В края на 1943 година той става ръководител на Иргун и в това си качество провозгласява въстание против английското присъствие, започва нападения и терористични акции против английските войски, власти и учреждения (най-известен е взрива в йерусалимския хотел „Цар Давид“, при който загиват 91 души от различни националности). Англичаните обявяват награда за главата му в размер 10,000 паунда (30,000 долара), огромна за онова време сума.

Впоследствие, в едно от интервютата на въпрос, дали той и Ясер Арафат се явяват терористи, Бегин отговаря: „Аз съм терорист, а той — бандит!“.

За многобройните си престъпления през 1978 г. той получава… нобелова награда за мир!!! Този абсурден факт всъщност показва истинската стойност на нобеловите награди, чието притежание евреите считат за най-меродавен атестат за своята „суперинтелигентност”.

Eврейският тероризъм от времето на „основаването” на еврейската държава е едно напълно неизвестно на обществеността явление, което старателно се избягва от средствата за информация. През този период еврейските терористични организации използват политика на тотален терор срещу британските власти в подмандатната територия Палестина, срещу мирни граждани, включително жени и деца. Организират се показни разстрели, обесвания, мъчения, кланета и бомбени нападения над тържища, магазини, автобуси, влакове, пазари, рафинерии, обществени места и сгради и т. н.

Ето какво казва бившият израелски премиер Давид Бен-Гурион за основанията на палестинците да се борят срещу Израел:

„Защо арабите трябва да се примиряват? Ако аз бях арабски лидер, никога нямаше да се пазаря с Израел. Това е естествено: ние взехме страната им. Разбира се, Бог ни я обеща, но това какво трябва да означава за тях? Нашият Бог не е техен. Ние дойдохме от Израел, това е вярно, но това бе преди две хиляди години, и какво им пука на тях? Имаше антисемитизъм, нацизъм, Хитлер, Аушвиц, но каква е тяхната вина за това? Те виждат само едно нещо: ние дойдохме тук и откраднахме тяхната земя. Защо те трябва да приемат това? Те може да забравят след едно или две поколения, но за момента няма такъв шанс. Много е просто: ние трябва да останем силни и да поддържаме силна армия. Това е цялата ни политика. В противен случай арабите ще ни унищожат” (The Jewish Paradox : A Personal Memoir (1978) by Nahum Goldmann, as translated by Steve Cox, pp 99-100 ISBN 0-448-15166-9)

За еврейската безпардонност и надменност говорят думите на друг израелски премиер-министър – Ариел Шарон

„Израел може да има правото да поставя другите на изпитание, но със сигурност никой няма правото да поставя еврейския народ и държавата Израел на съд”. (25 March, 2001, quoted in BBC News Online). Тези изявления недвусмислено показват, че евреите се чувстват над другите, че те не подлежат на оценяване, а още по-малко на съд от други народи.

През месец април 2011 г. европейският комисар за хуманитарна помощ Кристалина Георгиева посети окупираните палестински територии и Израел. Тя и заместник-генералният секретар на ООН Валери Амос посетиха Западния бряг, където палестинците ежедневно са изправени пред риска от разрушаване на техните жилища и инфраструктура, изселване, все по-намаляваща територия, ограничен достъп до обществени услуги, недостиг на вода, както и агресия от страна на заселващите се незаконно евери. Комисарят и заместник-генералният секретар Амос посетиха и Източен Йерусалим, където се срещнаха с изселени семейства. Около 60 000 от общо 225 000 палестинци в Източен Йерусалим са застрашени от изселване от техните и без това скромни жилища.

Комисарят се срещна с палестински семейства по време на посещението си и беше развълнувана от тежките условия, в които се намират. „Жените и децата са в най-висока степен застрашени от насилие, изселване и нарушаване на нормалния ритъм на живот. Насилственото изселване, съчетано със значителни ограничения на достъпа и придвижването, наложени от окупиращата страна, представлява пречка пред огромна част от населението за икономическо и социално развитие. Нарушено е правото на тези хора да живеят достоен живот”, добави комисар Георгиева.

Тя подчертава също така, че правото на израелския народ да живее в мир и сигурност не освобождава Израел от отговорността като окупатор да спазва международното хуманитарно право.„Зачитането на правото на достоен живот ни позволява да избегнем изблици на насилие, като тези, на които станахме свидетели днес в окупираните палестински територии”, заявява комисар Георгиева.

Американско-еврейският хуманист, анализатор, писател и научен сътрудник на Центъра за Изследване на Глобализацията Stephen Lendman (виж SteveLendmanBlog)

пише в своята статия „Държавният терор: официална израелска политика” (State Terror: Official Israeli Policy) следното:

„Израелският държавен терор е насочен безмилостно срещу палестинците. Инцидентите включват военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид, кражба на земя, институционализиран расизъм, потисничество, сплашване, военна окупация и презрение към всички установени норми на правните принципи и демократичните ценности”.

„Ежедневните израелски репресии обясняват какво движи освободителните борби (на палестинците – В. К.).

„Колко дълго тези престъпления ще остават ненаказани? Кога международните органи и лидери ще се намесят?

Палестинците са хора като израелците. Международното право им предоставя равни права. Отричането им изисква виновните лица да бъдат държани отговорни. Израел върши безнаказани убийства прекалено дълго време. Палестина е осеяна с трупове като доказателство. Време е да се покаже, че те не са умрели напразно”.

В друг свой материал, озаглавен „Близкоизточният конфликт: да живееш с врага” (Middle East Conflict: Living With The Enemy), Стивън Лендмън продължава своята дисекция на израелската стратегия на бруталността спрямо местното арабско население:

„Как палестинците се оправят всеки ден? Как се справят със спонсорираното от държавата отричане на техните права? Как оцеляват в задушаващите условия?

Къде ще живеят, след като Израел краде всички части на Юдея и Самария, които си пожелае? Времето, когато палестинците са живели мирно в продължение на векове, бързо изчезва. 

Само по хълмовете край Хеброн 13 палестински селища са определени за събаряне. Техните жители са изправени пред изгонване. То предстои. Разрушаванията и изселванията достигат тригодишен връх.

Израелския комитет срещу разрушаване на домове (ICAHD – Israeli Committee Against House Demolitions) свидетелства, че Израел е унищожил 467 сгради и 140 къщи само през 2012 г. Над 700 палестинци са били изселени.

От 1967 г. Израел унищожава около 27 хиляди палестински сдания. Информацията идва от израелското министерство на вътрешните работи, Йерусалимската община, гражданската администрация, органи и агенции на ООН , палестински, израелски и международни групи за защита правата на човека, теренните наблюдения на ICAHD и други източници.

Разрушаването на всяка сграда е незаконно. Частната собственост е била унищожена. Жителите са изгонени и разселени…

Това отразява десетилетия на институционализирано потисничество срещу хорачието единствено престъпление е, че не са евреи. Израел иска палестинската земя за разширяване на колонизацията, за търговско разработване, за затворени военни зони, както и за други цели. Неевреите са изключени. Какво по-добро определение за апартейд.

Докладът на Държавния департамент на САЩ за международната религиозна свобода през 2010 г. посочва, че Израел продължава дискриминацията въз основа на религията в политиката и правото, срещу неевреите и неортодоксалните еврейски движения. Наред с другите неща, докладите се казва, че Израел „дава предпочитание при разпределянето на държавни средства за модерно православието и ултра-православието, техните институции и организации”.

Имено брутално нехуманното отношение към палестинците и чувството им за безизходица, породена от безнаказаността на престъпниците, ги радикализира до степен да жертват живота си в самоубийствени атентати. Тези демонстративни жестове са последен отчаян опит да отвърнат на могъщия си, по-многоброен, по-добре въоръжен и недосегаем враг, единствената останала им възможност да покажат на света, забравил удобно за тях, че все още съществуват.

Тези измъчени хора са доведени до абсурдното състояние да се легитимират пред световната общественост, да заявят за своето угнетително положение и окаяно състояние, до които ги е докарала нечовешката израелска политика, чрез собствената си смърт. Но достойни за съжаление са онези, които безрезервно подкрепят тази позорна политика, обричайки милиони хора на издевателствата на израелските евреи. Върху тях лежи вината за ужасното състояние на човешките права на неевреите в държавата Израел.

Да се обвиняват палестинците, че хвърлят камъни, че изстрелват самоделните си ракети, че се самовзривяват е безобразно лицемерие при положение, че Израел е окупирал техните земи, прогонил ги е с жесток терор от домовете им и ги подлага всекидневно на унижения от всякакъв род. Подобни актове могат да бъдат открити в историята на всички народи, попаднали под тежка окупация. И никой няма право да ги обвинява, че с оскъдните налични средства и ограничени възможности са се борили и се борят за правото си на свобода. За пример можем да вземем ирландците, които от векове се сражават срещу английския нашественик, който все още упорито продължава да държи Северна Ирландия.

Posted in генетика, дискриминация, евреи, израел, интелигентност, ксенофобия, расизъм, юдаизъм | Tagged , , , , , , , , , , | Вашият коментар